Здравейте. Днес от „Цедка“ ще направим едно от специфичните ни сравнения.

Ще докажем, че в някои отношения е по-добре да си фъстък, отколкото български учител. Преди да ни пишете забележка и да викнете майките ни, вижте фактите:

Всеки знае какво е фъстък. Той е важна част от световната икономика.
Българският учител е цифра в статистика, която някой в министерството чете, докато ръфа фъстъци.

Фъстъците имат твърда обвивка. Пази ги от кал, вятър и зловредни влияния.
Учителят е почти гол. Срещу малки гаменчета и родители със закъсняло мнение за възпитанието.

Фъстъците не знаят какво е Viber.
Никой фъстък не отговаря на тъпи въпроси от вечно неразбрали родители в 23:00 часа.

Парите не следват фъстъка.
Училищата се борят за всяко дете като за последната бутилка олио на промоция – това доста бъзика живота на учителя.

Ако ученик се изсере на чин и го запали, на фъстъка не му пука.
Учителят гаси внимателно. После нежно подсеща родителите на Гошко да пратят пожарогасител, за да сере безопасно.

Никой фъстък, хвърлен в стая с 25 малки терористи, няма да развие нервен тик на окото.
Учителят може да прекара часа в размисъл дали, ако се хвърли през прозореца ще липсва на някой.

Ако се задавиш с фъстък — нещастен случай.
Ако учителят по география пребие нагъл родител с глобуса — криминално.

Фъстъците си лягат рано.
Учителите нощем проверяват домашни, контролни, блеят в Школо.

В света на фъстъците няма връзкари и парашутисти. Никой не пише помагала и учебници, които да пробутва.
Някои учители не са чак толкова морални.

Фъстъците не се сърдят на въпрос „защо“, зададен извън догмата или учебния план.
За някои учители този въпрос действа по-болезнено от клизма с пясък.

Никой не очаква шепа фъстъци да бъдат будители.
Учителите трябва да бъдат психолози, пазачи, падари, администратори, IT специалисти, брачни консултанти, социални грижи, специалисти по ремонт на училищна собственост и фолксваген голф. Без да им се плаща допълнително, разбира се.

Да си млад фъстък е по-привлекателно от това да си млад учител.
Затова процентът млади фъстъци, които не стават за това да са фъстъци, е относително по-нисък.

Фъстъците са отборни играчи. Топлят се. Подкрепят се.
Учителят е сам. Ако директорът не е доволен, другите си шепнат тихо в негова подкрепа, докато гледат как си тръгва след уволнение.

Фъстъците не изкукуригват с възрастта.
Учителят се лута из системата, докато почти се фосилизира зад катедрата.

Фъстъкът е такъв, какъвто Бог го е създал.
Учителят е такъв, какъвто му кажат от министерството.

Фъстъците се ползват с уважение. Все пак са храна.
Учителите са даденост, която прави маловажното нещо – да възпитава деца.

Разваленият фъстък се изхвърля. Преди да ти е скапал вкуса.
Скапан учител може успешно да повреди няколко поколения.

Дори най-математически грамотните фъстъци не се главоболят да знаят, че решението на x^2 – 5x + 6 = 0 е x1 = -2 и x2 = -3.

От фъстъците може само да се разпърдиш.
От учителите може да се заразиш с удохотвореност.

*За онези, които вече са извадили червения химикал:

Знаем, че корените са 2 и 3.
Знаем, че се пише одухотвореност.

Бдителните учители забелязаха.
Фъстъците — не.