Отваряш меню. Не някакво детско, а меню в заведение за възрастни хора, които би трябвало да са пораснали достатъчно, за да не говорят като дебили. И те посреща това:
„Пресни домашни картофки със сиренце и специално сосче“.

Все едно няма да поръчваш храна, а искаш някой нежно да ти погали душевния скротум. Добре дошли в ресторанта за хора с крехко самочувствие и нисък праг на тревожност.

Езикът вече не назовава нещата. Езикът ги обвива в памук, за да не плачат. Точно затова от Цедка Ви предлагаме кратък списък с готово-омекотени фрази, с които и най-гадните ситуации ще звучат безопасно и безболезнено. Нека заедно да превърнем българския в музикална бебешка въртележка за възрастни с кредит.

*Четете долните редове с възможно най-детското гласче, на което сте способни:

1. Искам много сърдечничко да изразя болчицата си от фактчето, че вашето кученце влезе под гумичките на моята количка. Съвсем размазаничко е.

2. Шефчето ме пренасочи към възможност за личностно рестартче извън екипчето. Ще съм безработничък с много свободничко временце.

3. Лихварчетата ще ми начупят краченцата, защото съм се набълбукал с много кредитчета.

4. Лепнала съм триперче на моето гадженце, защото съм се пампуркала без презервативченце с няколко момченца от Тиндърчето.

5. Пия много алкохолче, ям вредничко и пуша цигарки. Медицинските личица намекват, че ще вляза в нова фаза на метафизичничко присъствийце.

6. Полицийката ми приложи мъничко физическо взаимодействийце, защото като гражданче имах неподходящичко мненийце.

7. Дъждчето се държи странничко. Няколко градчета се оказаха под нивото на речната водичка.

8. Икономиката ще мине през лекичко предизвикателство, паричките няма да ни стигат за нищичко, но важното е да сме живички и здравички.

9. При едно лекичко, военничко неразбирателство, спряха да живеят няколко хиляди човечета.

*Защо Ви говорим тези неща

Преди години слушахме как Джордж Карлин говори за процес, който наричаше – soft language. Език, който не описва реалността, а я опакова, в контекста на войни, корпорации и психология.

Явно и тук не сме изключение. Факт е, че словото се превърна в продукт. Менюто пробутва усещане, а не храна. Маркетингът продава преживяване, а не истина.

Пържените картофи със сирене умряха. Умряха, защото звучат категорично. Категоричността е агресия. Агресията е насилие. А насилието е лошо за „бранда“.

Българският се използва, за да продава комфорт и постепенно съвсем ще спре да казва истината. Но това не е важно. Защото всички са потенциални клиенти, всички са потенциални жертви, всеки е потенциален морален съдник. И така стигаме до език, който не е честен, не е красив, нито смешен, а просто е мек.

Карлин беше бесен, защото виждаше накъде отива това. Ние сме саркастични, защото сме омекотени.