Днес ще си говорим по една серизона тема. Статията ще се получи дългичка. На който не му се чете, да не се захваща, не ни се слуша мрънкане после.

Социалното министерство е изготвило списък със стимули, ориентиран към образованите и квалифицирани българи. Става дума за тези, които са извън пределите на републиката, но имат желание да се приберат в България. Още по-точно казано – целта им е да се попречи на сериозната бройка учащи извън държавата млади хора да се влеят в чуждите трудови пазари.

За тези от вас, които не са се запознати с въпросният списък, от министерството ще опитат да направят връщането тук по-привлекателно със следните неща:

– ще се поемат разходи за наем за една година;

– ще се поемат разходите за транспорт до работното място;

– ако завърналите се имат дете, което не се класира в детска градина, държавата ще осигурява детегледачка;

– при започване на работа в район с по-ниска от средната работна заплата, социалното министерство ще дотира с пари;

– поемат се разходите за обучение по български език. Това предполагаме, е за хора със съпрузи от друга националност.

Това е стъпка в правилната посока, защото показва, че някой осъзнава изтичането на мозък от България. Пък и социалното министерство, според свойството на дейността си, е разработило приличен пакет от предложения. Тук, реално може да се съгласим, че не е крайно лоша идеята.

За съжаление, виждаме и един сериозен проблем. Това едва ли ще сработи в мащаб, значим за обществото и икономиката.

Смятаме, че за да има успех такава кампания, трябва да е част от много по-широка държавна политика. Понеже и ние самите сме млади и образовани хора, ще предложим малко размишления по темата, които биха помогнали

1. Защо да се работи само по връщането на хора в държавата?

Не виждаме защо този списък със социални предложения да не е обърнат и към хора с потенциал в пределите на България. Струва ни се глупаво първо да ги гоним, а после да се чудим как да ги прибираме.

2. Има проблем с родното образование. 

С лошото ниво, държавата създава образователни бежанци, които се превръщат в постоянни. След като 4-5 години си учил в чужбина, е нормално да си подредил живота си другаде и просто да се влееш в чуждият пазар на труда.

Спешно трябва да се търсят решения за вдигане на нивото тук. Не е нормално да има повече места за студенти, отколкото реален брой ученици. Не е нормално нереализирани дебили да се наричат експерти и те да пишат учебници. Европа, САЩ, Канада произвеждат високо-специализирани кадри от българите, които учат там. Ние бълваме експерти по публична администрация и всякакви безполезници.

Има и една чисто математическата реалност – образованието извън България струва толкова пари, че с работа тук, ще го избиваш едно хилядолетие. Сметката  не излиза.

3. Какво следва ако все пак някой се е върнал тук?

Държавата не предлага достатъчно възможности за правене на бизнес от млади хора. Ако някой млад българин търси начини да се реализира, най-вероятно другаде ще му предложат по-добри условия.

Извън България финансирането на стартъпи, безплатни обучения и програми за развитие на дребен и среден бизнес са на ниво много над родното. Редно е да се помисли за данъчни облекчения, финансови стимули и по-лесна връзка между хората с идеи и хората с пари.

В Испания прохождащи компании, могат да се вълзползват от еднократна финансова помощ в адекватен размер, за да стартират гладко бизнеса си.

4. Някой следи ли в кои отрасли имаме нужда от специалисти? Какви са разликите в заплащанията по сфери? До колко бизнесът иска да участва в процесите формиращи работната сила?

Разбираме, че в повечето случаи заплащането, предлагано от родна фирма, няма как да е на нивото на такова в Германия. Но ако е необходимо умножение, за да се изравнят двете цифри, не е реалистично да очакваме тълпи от желаещи да работят тук. В България има доста компании с възможност да плащат и по-сериозни пари, но им изнася да се оправдават с лошото положение в държавата или липсата на кадри.

Освен със заплащането, хората, които се прибират и търсят работа тук, се сблъскват и с друг проблем. Тяхното ниво е по-високо от това на родният бизнес. Това ги отблъсква от пазара на труда почти мигновенно. Отново самите работодатели са виновни и е редно да повишат културата си на предлагане на труд.

Поемете вашата част от отговорността – плащайте за обучения, вдигнете квалификацията на персонала, спрете да назначавате братовчедите за шефове.

5. Недоверие в институциите, тромава адинистрация, съмнения за корупция, лоша инфраструктура.

Много от нещата са въпрос на манталитет и народопсихология. Но все пак една добра законодателна рамка, бързо електронно правителство и услуги, ще успеят да направят климата за работа много по-приятен. Пък и все от някъде трябва да се почне.

Твърдо вярваме, че тук все още има достатъчно потенциал да се преодолее тази криза, която се пече последните 30 години. Но категорично не трябва да се работи на парче. Други държави са се срещали с много по-големи проблеми през годините.

Европа е била срината, без пари, объзкървена и разделена на две след 1945 година, а днес е икономическа сила. Нека да почерпим опит от тях и да запретваме ръкави за работа.