Избрахме президент – едни се радват, други не, но това не е най-важното. Изборният процес нажежи интернет до червено и започнаха ожесточени словесни битки между симпатизанти, а нас от Цедка™ ни налегна обичайната тъга.

Не заради политическите възгледи и споровете около тях, а защото 80% от интернет родолюбивите пишат на език, понякога приличащ на български. Особено страхотни са тези, които обясняват на другите колко са тъпи и прости, с изостанал правопис. Индивидите, които се изразяват на  маймунски с латинските букви не ги коментираме, а предлагаме, директно да се зачислят в пощата да облизват пощенските пликове.

Ако трябва да изберем най-дразнещото, това е поставянето на буквите „О“ и „У“  където ви падне из думите. Словосъчетания като „оникално сте малумни“ се разпространяват като глисти в детска градина и никой не се впечатлява.

За да бъдем коректни, преди да продължим ще кажем, че на всеки се случва да оплеска правописа понякога – така де, безгрешни няма. Проблемът е когато написаното вместо да предаде посланието те превръща в тъжен, неграмотен патриот.

Има достатъчно източници, от които човек да си припомни коя буква къде се пише преди да се впусне в разни дебати. Редно е преди да оправяте държавата от интернет, да се научите да пишете на официалния й език. По-патриотско е някак си.

Ще подсетим всеки неграмотен родолюбец в интернет още нещо – българската писменост е изиграла съществена роля да ни запази като народ през вековете. Неуважението, което демонстрирате към нея някак си не се вписва в духа на ценностите, които браните!

Преди някоя ранима балканска душа да се обиди, ще подсиля тезата си колко е важен правописът когато искате да предадете посланието си.

Представете си, че Иван Вазов изпитваше вашите лингвистични колебания:

Ъз сам балгърче, и силнъ
майкъ мене е рудила;
с хобусти, блъгъ убилнъ
муйтъ рудинъ е милъ.

Ъз сам балгърче, убичъм
нъште плънини зелени,
балгърин дъ са нъричъм –
парвъ ръдуст е зъ мене.

Ъз съм балгърче свубудну,
в кръй свубуден ъз живея,
всичку балгаъску и рудну
любя, тъчъ и милея.

Ъз сам балгърче, и ръсна
в дни велики, в слъвну време,
син сам нъ земя прекраснъ,
син сам нъ юнъшку племе.

… не се чете, а?