Български работодатели алармират, че няма достатъчно и добре подготвени кадри на пазара на труда. Според тях проблема е толкова голям, че ще да доведе до фалити на български фирми. Статистиката, която се цитира, е че 6 човека на час напускат България оставяйки след себе си застаряваща, неквалифицирана, или трудно конвертируема работна ръка. Според тях виновна е българската образователна система, която от години не внимава в направлението – нужди на пазара на труда.

Темата е много обширна, нямаме претенцията да сме съвсем експерти, но ще се опитаме да нахвърляме малко теми за размисъл.

От Цедка няма да отречем, работодателите имат известна правота. Веднага обаче ще им припомним, че доста млади, перспективни и квалифицирани хора ги изгониха именно те. В долните редове ще избройм някои от успешните практики гонещи работна ръка от България.

1. Странен паричен модел

България е държава където учен от БАН може да изкарва по-малко пари от охрана в дискотека. Това говори достатъчно защо образованите хора предпочитат да живеят и работят другаде. Между другото, професиите в тъй наречената STEM* категория в западния свят са средно 27% по-добре платени от останалите професии.

2. Неадекватно заплащане

На работното място човек разменя своето време срещу пари. През очите на работник сменил няколко фирми в България, тук не е добро място за изкарване на пари, с които да се чувстваш спокоен. Често заплащането е ниско и не отговаря адекватно на труда изискван в замяна. Все още се среща практиката осигуровките да не отговарят на нищо. Системно неспазване на работно време, на време за почивка, а заплащането на допълнителните часове е често никакво. Създава се цялостно усещане за непрофесионализъм и финансова несигурност още с ровенето из обявите за работа.

3. Хора с визия за живота  искат професионално и личностно развитие гледайки в бъдещето

Да предположим, че все пак сте открили работно място, където сте относително доволни  финансово и като отношение към вас. След като понатрупате стаж е съвсем нормално да пожелаете да поемете нагоре по фирмената стълбица. Да, ама не точно – от този момент нататък българският рабодотател е в шах и не знае какво да ви прави. От една страна е възможно вече да му струвате твърде много, а от друга, да станете твърде квалифициран и да му избягате. След известно време на двустранно надлъгване и мъка, всичко съвсем закономерно завършва с развод. Минава време и вие се намирате в Германия работейки същото нещо, с много по-малко зор, отговорности и за повече пари. А тук бившите ви шефове се мъчат с някой 20 годишен, който за пръв път е далеч от мамината мусака.
„Няма незаменими хора“ е фраза, която трябва да се ползва по-рядко из родната фирмена култура. Решението е да спре да се гледа на парче и да се осъзнае, че ако този, който работи за вас е доволен, ще сте доволни и вие.

4. Лошо управление

Това е свързано с горната точка. Ниското ниво на средният фирмен мениджмънт в България, ярко контрастира с претенциите и възможностите на самите мениджъри. Цели фирми се затриват заради хора, които нямат нужните качества да заемат дадена позиция. Братовчеда на братовчеда е сложен някъде и прибира съвсем истински пари. А в най-добрия случай съвсем истински си бърка в носа докато трупа километри за автобиографията си. Освен, че е неефективно, дразни служителите и спира израстването им.

Лошият шеф не може да се скрие от подчинените си. В организациите укриването на информация е отдолу нагоре, а не обратното. По стар обичай от комунизма фирмата ще работи докато има кой отдолу действително да върши работа, после айде чао.

Ей хора, стягайте се, че все още на пазара на труда не се е появило последното поколение, закърмено със социалните мрежи. Когато то се качи на сцената…или пък не се качи, щото е специално и го мързи, е тогава ще гледаме шоу. 

*Наука, Технологии, Инженеринг и Математика (Science, Technology, Engineering and Mathematics)