В рамките на месец в централните части на двата най-големи града в България има драма със стари сгради. В Пловдив изгоряха тютюневите складове, а в София някой продаде на безценица царските конюшни. Като човек не особено запленен от идеята за случайност се замислих – защо стават централни новини сгради на по 100 години? Намирисва ми, че благодарение на поредица от събития ще се прощаваме с част от културното ни наследство. Освен това прозира и друг сериозен проблем, но да караме подред.

За Пловдив, цялата работа още е пълна мъгла. Уж има виновен ама не съвсем, а и то един виновен да си го сложиш в рамка. Ще спре да се вдига шумотевица скоро нещата ще си потънат по естествен път в забвение. Очаквам след време да се окаже, че не могат да възстановят тютюневите складове в предишния им вид. Ще се изтъркаля още време и ще се построи нещо по-модерно вместо тях в центъра на Пловдив. Тук разбира се само предполагам.

В столицата цари неразбория – сграда собственост не се знае на колко министерства, успява да я продаде областният управител. Не само, че успява да я продаде, ами успява да го направи за около 5 лева. После всички са жестоко изненадани и пак прокуратурата лети като линейка да проверява къде е лайното. Любопитно ми е, ако не се беше раздухала историята кога щяха да разберат всички. Може би в ден първи на новия строеж на пъпа на София.

След като замирисаха нещата се почна шоу програмата – оставки, разследване, обвинения. Едни твърдят че, нямало нарушение и се правят на неразбрали, че са се минали с цената. Други не са толкова сигурни кой е отговорен и почти не вземат отношение. Трети са възмутени от света. Общо казано вдига се един безрезултатен шум. А равносметката е следната – тупкане на топката и харчене на държавни пари за глупости вместо реално решение на проблема.

Чудя се защо толкова години се толерира тази простотия със собствеността на министерствата. Един го ползва на друг е собственост, никой не знае какво се случва.

Преди години когато се скъса една язовирна стена и загинаха хора, две министерства не знаеха кое стопанисва язовира. Още тогава стана ясно, че е крайно време да се реши този казус. Днес за щастие пострадали няма, но пък остава привкус, че на някой му изнася да е така – никога да не знаем кой точно носи отговорност.

За да не остава съмнение в хората, че се случва нередности се хванете и сложете ред. Така ще се намалят възможностите за сиви схеми, съмнителни продажби и пострадали хора. Ако все пак се случи някое от изброените  ще се знае много точно, къде и в кой е проблема.