Ако се засягате относително лесно на тема „деца“ – следващите редове определено не са вашето четиво.

Да си поговорим за детската болест, на разглезеното говно. А как се лекува това състояние?

Няма да съм романтик и да се връщам назад когато ядяхме шамари от родители и учители. Сега времената и децата са други и е пълно с подрастващи, които мислят, че всичко им е позволено. Родители и учители си прехвърлят топката, през това време децата смучат ценности от телевизия, ютуб, тик-ток и всякакви подобни. Една доста забавна супа от инфлуенсъри, ебане, полиране на мозъка и тъпи реклами.

Резултата е зашеметяващ – неграмотни, разгонени, мутро – хулиганчета, нямащи уважение към нищо. Като добавим масовото пиене, пушене и друсане с треви и бонбонки – става все по-цветно.

За да не почват да се сърдят сега ревностни маминки и татинки ще кажем – не всички деца са такива, разбира се. Ако вашето дете е от добричките и смятате, че това не ви засяга, сте в грешка. Утре може отрочето ви да се прибере без зъби след среща с българската детска действителност.

От  дупки в системата и прехвърляне на топката се случва следният феномен – на улицата може да броди 14 годишно момче задържано за наркотици, грабежи, хулиганство, че и да пребие друго дете.

Какво е решението на проблема обаче?  Безмислено е да има сериозни и тежки наказания ако всеки може лесно да се измъкне от тях и след това да наглее какъв е гангстер хитрец. Реалният проблем в България е липсата на неизбежност на наказанията след като някой е престъпил правилата. Сериозността на темата изисква сериозно отношение и доста по-адекватно поведение от страна на държавата. Ако разбира се това, че младите са бъдещето, не е само чесане на езика.

Първото, което трябва да се направи е отговорност и от страна на родителите за действията на прекрасната им челяд – финансова, че и наказателна ако трябва. Ценностите и доброто възпитание се научават първо в семейството. Не да кършат пръсти и да викат ама той Гошко е много добричък и винаги всичко си е папкал. След това трябва да се обърне внимание, че учителите алармират, за липса на правомощия да налагат дисциплина в училище, защото срещат яростен родителски отпор. Смятаме, че това не е от полза на децата. Фенове сме на японската образователна система, която учи сополанковците още от малки на уважение и ред.

Изключително важно е на подратсващите да не им се разминават и най-малките провинения извън дома. Да бъдат наказвани тежко и всеки път. Щом е съсипал пейка в парка, нека ремонтира и боядиса 50 пейки. Пиян е хвърлил кофите от улицата в реката, чудесно, нека един месец да работи за чистотата. Има достатъчно общественополезна работа, която ще набие на всеки агресивен, глезен индивид ценности.

За тежките случаи се откриват отново трудововъзпитателните училища. Не е нормално деца да се колят по улиците с ножове или в седми клас да продават трева. Пред лопапата всички са равни! За да не ни обвините във варварство, разбираме, че с тези деца трябва да се работи за да може да се трансформират от пасив в актив за обществото. Добре подготвени за модерната детска реалност психолози и педагози ще са болезнено необходими.

Сигурен съм, че много хора няма да се съгласят с мен. Пълно е с по-либерални сред нас, които като чуят за ограничаване на права или удряне на шамари им излизат афти. Но не мисля, че някой, дори либералните, ще отрекат необходимостта от промени. След провала на мекото на баницата е време да се върне по-здравата ръка.