Здравей, аудитория!
Ти трябва да си от ония млади хора, които докато си измислят балната рокля заделят и по минута на ден за тва да учат ли в университет или не. Ние ще ти помогнем, като си кажем мнението, но първо да ти речем, че цедката не е съвсем безпристрастна. Едната част от нас е била в университет, а другата не. Едното цяло сме на мнение, че ако искаш да се научиш да правиш нещо това си е 4-5 години загуба на време. Университета обаче не е само учене. Всъщност е най-малко това. И преди да са ни заляли с кофа помия, ще уточним, че иде реч за български, редовен университет, по възможност от по-смислените (Софийски, УНСС, ТУ, ВМИ, Свищов и тн. популярни).
Какво всъщност ти предлага университета? В най-общия случай това са знания(1), диплома (2), преживяване (3), контакти (4), възможности за реализация (5) и непозната преди това резистентност към алкохола (6). Да ги караме едно по едно
1. Знания
Да университетите учат на неща. Три пъти ура за тях. Обаче, ако не искаш да учиш право, медицина (във всичките й разновидности) или специфични инженерни специалности (минус IT) има безброй по-добри начини да го направиш. Живеем в информационната ера и със съвсем малко самодисциплина можеш за една и половина, две години да се научиш съвсем добре на каквото те интересува. Примери:
IT? Има няколко школи, които освен, че ще ти дадат смислена практика, ще те пратят на работа още на 6-тия месец. Ако го сравниш с 4-годишен бакалавър от университета – човек който е изкарал такава школа изплува със същите (или по-добри) теоритични познания + 3.5 години опит и контакти в сферата, в която ще работи.
Икономика? Кеф ти финанси, кеф ти управление, кеф ти счетоводство – има няколко сертификата, които са световно разпознати като ниво на образование. Ако искаш да си финансист примерно, MBA е практически задължителен, ооооообаче не е все тая от кой университет го взимаш, а и отнема поне 5.5 години. CFA от друга страна, отнема около 2.5 години и целия свят го разпознава като супер добра квалификация. За счетоводство има разни, за управление PM и тн. Именно поради подобни алтернативи, според мен ако ти се занимава с някое от тия неща няма смисъл да ги учиш в университет, а ако се появи – ще го направиш на по-късен етап.
Са, за правото, медицината и инженеринга. Инженеринга изисква много практика и лаборатории, които е немислимо да си набавиш сам. Една добре оборудвана лаборатория по механика ще те изръси къде половин милион, а това вероятно ще е само една от многото лаборатории, в които ще стъпиш докато се изучиш. Медицината – не знам, но според мен хората ще се мръщят ако разфасоваш трупове в гаража.
При правото е малко по-друго – гилдията психично-болни, които упражняват тая професия не дават алтернатива на университета за образоването на бъдещи юристи. Пък и в тая секта контактите са от решаващо значение така, че бъди пич с колегите си ако мислиш да го работиш това. Така или иначе, след 6 години зубрене излизаш с диплома, с която или ще си юрист или нема значение от нея.
Толкова по тоя въпрос.
2. Диплома
Колко е важна тя? Казвам кога въобще не е важна – ти си наследил мега парите; ти си успешен изобретател; ти си успешен занаятчия, ювелир и тн.; ти си успешен спортист; ти си успешен престъпник. В останалите случаи ти отваря врати.
Колко струва дипломата?
Малко сметки колко се връзва един бакалавър:
Така, при положение, че не бачкаш (освен лятото може там нещо) 32 бимберика на 4 години прави, че си назад с по 8 000 лева на година от бакалавъра (тия сметки в гимназията съм ги учил). И то не ти де – вашите. Ако вържеш некоя стипендийка или некоя нощна смяна на ОМВ-то бързо ще стопиш тая сума.
Какво получаваш срещу тия пари? Обещание за по-добра и по-добре платена работа. А така ли е?
Тва в левове, според официалната статистика на НСИ от 2010, че нямат по-нова. Да, знам, тъжно е, обаче какво се вижда:
- Разлика в заплащането на магистър и на бакалавър (в общия случай) е в рамките на две близалки на месец.
- Ако си момченце взимаш средно 8 300 на година повече ако си вишист отколкото ако си средняк. Тоест, бакалавъра ти се отплаща за около 4 години, магистъра да речем за 6. При полезен трудов живот от 40-45 години, даже и да не мърдат заплатите, си напред с 350-370 хиляди лева от тая инвестиция;
- Ако си момиченце взимаш средно 6 000 на година отгоре поради вишото или лъскав и изплатен бакалавър за 5 години и нещо, магистър за около 6-7. При полезен трудов живот от 35-40 години (щото нали деца, по-ранна пенсия и тн.) си напред с 210-250 палки.
Като към горното добавим, че има тонове професии, за които вишото реално ти се иска по закон и безброй работодатели, които го използват като изискване дори и само за да отсеят потенциални пияници и селяднури (не се ебавам!) стигаме до ИЗВОД: Има смисъл да имаш диполома.
3. Преживяване
Виж, таман излизаш от гимназията и осъзнаваш колко от зора и кахъренето са били напразно. Колко много нокти изгриза за нищо. И колко точно нищо не знаеш след 12 години зубрене… ама па беше яко, а? Никой за нищо не ти търси сметка, никой не очаква кой знае какво от теб. Вервай ми, тва е най-леката работа, която ще вършиш в живота си.
Освен тая да си студент. Усещането е като гимназия, но разполагаш с некви по-смислени пари, бръмчиш с кола (щото нали вашите не могат да оставят студента без транспорт), навсякъде като че ли голяма част от тъпунгерите са отсяти (и е останала друга огромна част) и никой вече не се разочарова като се прибереш пиян(а) или въобще забравиш да се прибереш. А задачата остава същата – да изкарваш що годе сносни оценки, което при полагане на минимални усилия не е сложно.
Отгоре на тва, ако случайно си от друг град и се окажеш на общежитие, ще се научиш на самостоятелност, самодостатъчност и на тва как се яде туршия. Което е добре.
ИЗВОД: Заслужава си да изкараш още няколко леки години, в замяна на които вашите ще се гордеят с образования ти задник.
4. Контакти
Мммм… тук сме разединен. Малко се ограничаваш в кръга контакти, който създаваш, а ефекта от тях е по-скоро плод на личността ти, отколкото на средата. Имаме приятели, които са завързали много хубави контакти и си вършат много работа без университет, и такива които след университета звънят да питат къде могат да си сменят зимните гуми (а е юли еба си!)
5. Възможности за реализация
Абе, едва ли ще ти навреди много при кандидатстване за работа
6. Резистентност към алкохол
Виж, някога след 10-тина години, че и отгоре може би, ще те пратят да договаряш нещо с партньори. Всички повтарят, че бизнес решенията се взимат на маса, а не в офисите. Идея си нямаш колко е верно. За това неподозирано предимство е да си още адекватен докато немския ти доставчик вече повръща.
Накрая, че много дълго стана, цедка ще ти рече така:
Да, все още има някакъв смисъл от университет. НО! Зависи кой (една шепа са смислените тук, а всичко останало – къде с него там и без), зависи и за какво. Ако ти си един бъдещ баладжия и имаш добра опция да се реализираш в нещо сега или имаш възможност да се пробваш за нещо, което ти е интересно и ти е страст – давай! Университета може да почака. Махни с ръка на тия, които ти обясняват „ако сега не го изкараш, никога няма“. Да, по-сложно е, но опции има много – ако ти потрябва ще намериш начин. Единия ни дядо на нас примерно, е бил голем тарикат и е решил да не учи, а да се хване да работи след гимназията. След три месеца, прекарани като общак, панически се е шмугнал в тогавашното МЕИ, откъдето, поради страх от носене на тухли цел живот, излиза с 2 бакалавъра и един магистър. При все, че е имал 2 деца да гледа. И в последствие цел живот е началник, купил е апартамент, кола и къща. Което е добре.
Заглавната снимка е любезно открадната от тук
Цедка 