И тази година от Цедка си купихме винетни стикери. Те прекрасно украсяват предните прозорци на колите ни. Освен чисто естетически функции не намираме за сега никакво измерение на ползата от винетката. Пътищата все още са разбити. Политиците пак ни обясняват, че са така защото парите не стигат.

Значи и с нея, и без нея парите не стигат, все караме по дупки, скокчета и кофти настилка.

От Цедка, бихме предпочели тогава да я разкарате винетката, а ние обещаваме, че ще ви оправдаваме като мрънкате за държавното безпаричие. Министърката обаче ни усети и веднага ни контрира от телевизора – Като искате да пътувате, ще си плащате. Простихме леко арогантното изказване, даже оставката й няма да искаме. Толкова уверена изглеждаше докато обясняваше, че за да караме по асфалт от мед, винтеката трябва да е два пъти по-скъпа, че почнахме да се пипаме по портфейлите.

Понеже от Цедка също може да сме нахални, ето кратък списък на очакванията ни ако винетката струва 200 лева.

  1. Проститутките по републиканската пътна мрежа да се усмихват на трафика.
  2. Асфалта да е розов, по него да няма дупки. Ако случайно се отвори дупка да е във формата на сърце.
  3. В държавата да има поне пет завоя с нормален вираж.
  4. Да осъзнаете, че под мостовете обикновенно текат реки. Да направите така, че водата да намери пътя до речното корито, а не да седи на езеро върху моста.
  5. Всички пътища да са осветени. В неделя лампите да светят в тюркоазено.
  6. Да обновите всички знаци, нека са големи и ясни. Освен това през около километър да има табели с афоризми за щастието и мъдри цитати от Руми.
  7. В тунелите на магистралите да мирише на лавандула.
  8. Служителите на БГТОЛ да танцуват кючек до патрулките на всеки кръгъл час.
  9. Искаме фонтан на кръговото на Стара Загора.
  10. На местата за отдих до пътя да има художници, които да ни рисуват как пикаем.