Има една тема, с която искам да се заема от известно време – правото да гласуват българи извън България. По-конкретно с хората пребиваващи в чужбина за постоянно, които едва ли ще се приберат обратно тук. В интернет, по телевизора, известни личностти и политици, особено около избори бранят отчетливо извънграничният глас.
Приятели, гласуването за евровизията от българи извън граница не е като да се избира правителство от такива.
Ще започнем с това, че всеки човек е в правото си да търси щастие и добър живот, а тук не винаги се получава. Не съдя никой, който е решил да замине някъде.
Попадайки на ново място и започвайки да устройваш живота си, влизаш в динамиката на местните проблеми. За това повечето европейски държави след определен период (обикновенно около година) ти дават възможност да упражниш правото си на вот там.
Това не означава, че не следиш какво се случва в родината, не се ядосваш за лошото или не се радваш за доброто в нея. Означава, че по един чисто механичен път тези проблеми и радости колкото и да ги чувстваш близки, реално са ти далечни.
С казаното не целя да омаловажа желанието нa нашите сънародници да помагат по някакъв начин. Нито поставям под въпрос любовта им към България.
Много хора следят ситуацията и могат да вземат информирано и адекватно решение. Други споделят, че тук са техните роднини, приятели и се чувстват ангажирани към тях. На трети им напира отвътре гражданският дълг, породен от носталгия. Четвърти просто имат имат мнение – от първо лице при това.
Всичко е много хубаво, но нека нека опиша моят проблем с цялата ситуация.
Най-общо погледнато изборите определят курса на държавата за определен период от време. Не ми е приятно съдбата ми да получава наклон за четири или пет години от хора, които са неприсътвени в ежедневието ни. След като аз съм останал – за добро или лошо, нека сам си избирам реалностите. Бих се радвал,хората избрали свой път на друго място да бъдат така добри да уважат това. Мнение, бих чул – все пак живеят в по-уредени държави. Нека обаче ме оставят аз да си избирам министър или президент. Освен всичко останало тук се появява и драмата с изборният туризъм и купен вот, който не е прекрасно нещо.
Иначе по обратната логика – искам да ми се предостави възможността да гласувам за испански, германски, британски и всякакви други политици. В чужди страни живеят голям брой мои сънародници, роднини и приятели – ще следя внимателно световната политическа ситуация и икономическите показатели и ще им помагам с моя глас.
Малко ще стане – „Гласувай за домоуправител на съседният блок – направи живота им забава.“…ама каквото такова.
*Темата е с огромна дълбочина, не претендирам да съм 100% прав, просто би ми харесало да има повече дебат.
Цедка 
Правото на всички български граждани да гласуват е неприкосновенно, както и свободата на словото. Ако някоя неука маймуна завършила 7-ми клас в смесена паралелка с профилирано изучаване на кравопас или медокрад (ама на от пчелите) има това право, то защо не някой, който не бере ягоди или не рине фекалии от фермата на английски лорд, да няма право да гласува. Хората напуснали българия с икономическа или политическа причина и реализирали се в чужбина, вероятно имат понятие от политика, или най-малкото обща култура. Но честно казано същото важи за всички хора, които се чувстват длъжни да гласуват, но нямат ни най малка представа за какво иде реч.
„Аз не знам за кой да гласувам, но ще гласувам, защото с моя глас ще допринеса по-добро бъдеще“
Това също е грешно, да определяш съдбата на сънародниците си без да си се информирал.
НеМорални, НеКултурни и НеУки трябва да бъдат добре информирани и предупредени за последствията им от гласуването.
Бях свидетел на хора гласуващи за партия, която има малък шанс да спечели, поради факта че другите не са им интересни и управляват предимно те в миналите 20 години.
Или „Има ли партия която да се застъпва за природата? Те по принцип имат добри решения за големите проблеми“ WTF?! Сами можете да си вадите изводите след подобно мнение и още повече що за партия създадена от природозащитници би се погрижила за ситуацията в която България се намира от периода след освобождението …
Ограничаването на гласоподавателите само защото са зад граница не е решение на проблема, но е начало на мисловна дейност, която може да доведе до последователност на позитивни действия.
Ами ако съм кадрови войник? Пак съм зад граница, пак ли нямам право на глас?
Когато напускаш държавата имаш 2 възможности, някога да се завърнеш или никога да не се върнеш. За това след определен период от време можеш да си смениш личната карта и да получиш възможност за друго гражданство, различно от родното!
За първите хора, разбирасе че гласуването би следвало да бъде разрешено, докато за вторите, те вече са направили своя избор, защо да объркват живота на останалите?!
ХаресвамХаресвам