Во кратце искам да прецедя една огромна ненавист към всяка форма на тъпанар, която живее с потресаващо малоумната идея, че някой се интересува от диетата му. Тва е предмета на занятието. Ако не ви кефи – ровете другаде. Сигурен съм, че има нещо, което трябва да е готово за 10:30, но вие искате да протакате до сряда поне. Блоговете са много. Сигурно има такива дето няма да ви обясняват нещо, което вече знаете. А именно – веганите са особена порода мрънкотещ, изпълнен с чувство за познание и дълбоко разбиране на същната колорадски бръмбар.

Не знам защо за всички тия езотерични и религиозни малоумници диетата е толкова важна. Няма да говоря за рамадан, пости, велики пости, великолепни пости, разкошни пости, пакостливи пости… не за друго, а щото може би имат някакъв смисъл към даден момент – сигурно е било умно в определен момент от годината да не кльопаш определени неща за да не цъфнеш изкъде гъза, псувайки съдбата, дето джизъса и татка му са ти отредили.

Искам да захлебя някаквата беловръха пъпка на ню ейдж лайнарщината, която вони из света като чорапи, прекарали 5 дена в метъл кубинки. Веганът. Кората на едно иначе меко, почти течно говненце. Веганът – онзи, който иска да знаеш за неговото ядене при все, че никой не иска да знае за него самия. Онзи, който се „чувства много добре” въпреки, че всички искаме да се чувства много повече мъртъв.

Не бе, да не прекаляваме. Толкова ме дразнят такива тъпунгери, че се самозабравям. Всички като се самозабравим сеем смърт по хората, дето определяме за различни макар, че и да имахме патлак в ръката и нулева отговорност, не бихме ги гръмнали. Обаче да се върна на тая болест с човешкия колорадски бръмбар.

Всеки знае как се разпознава веган на домашно парти. Не се иска нищо от твоя страна. Чакаш до 3-тото, максимум 5-тото изречение, в рамките на което, без причина и повод той ще си каже сам, че е веган. С чувство за постижение като да е направил нещо съществено… макар и дори барабонките дето цамбурка сутрин (през ден-два) да са несъществени. И всеки с акъла си знае какво се прави ако се озовеш до веган на масата – бавно, избягвайки контакт очи-в-очи ставаш и си намираш друго, отдалечено от него място. Иначе цяла вечер ще трябва да кимаш любезно на брътвежи, които те интересуват почти колкото размножителния цикъл на обикновената полска мишка. Ако обаче се случи да няма къде да седнеш и поради каквато и да е причина вратата е заключена, а се съмняваш, че ще успееш да разбиеш джама с глава – преговори си цялото възпитание и толерантност, на което за добро или лошо те е научила майка ти.

Тактиката, която аз ползвам за да не развалям вечерта на всички е да съчувствам на обърканата душа на Веганчо. Докато кимам с престорено разбиране, сърцето ми се къса за него. Задето няма капка протеин в него, която да му подскаже, че преди само 3-40 години диетата му е била белег за крайна бедност (що е то 200 метра дълго и яде картофи? Московска опашка пред магазин за месо). Задето ебава the circle of life, дето Муфаса го обясняваше. Задето никой не го интересува, че той ходи с колело навсякъде и колко е яко на Градина… и свободата човек. Задето прави суха свършванка при мисълта как някой хрупкав морков ще му изстърже снощната ряпа между 5-ти и 6-ти горен. Задето даже и лайната му са бездушни…

Истина е Веганчо – ние сме това, което ядем. И ти братле си картоф. Ликувай задето си биоразградим.