Българските песнички от нашето детство макар и хубави, явно са морално остарели. Децата просто не се асоциират с проблематиката, за която се говори в тях. От Цедка се заехме и веднага ги пригодихме към днешната детска действителност.

„Стероиди който не яде“

Стероиди който не яде,
той голям не ще да порасте.
Не ще има бицепси добри,
всеееки ще го победи.

Стромбичката, вика ела тук.
Деката, крещи и тя на пук.

Болденона, в ъгъла се смей,
а дупето червеней.

Стероиди който не боде,
той голям не ще да порасте.
Не ще има той добри гърди,
всеки ще го победи

„Песничка за ваксините“

Мама ми каза днес,
няма миличко ваксинки.
Гледам я с интерес,
чакам вирус нелечим

Тука зайче как играе,
там лисица как го дебне.
Хепатит на кълбо,
ще затрие зайчето.

Викат ме пак навън,
хайде идвай да играем.
Но без мен в този ден,
имам тифус нелечим.

Гледай ти какво направих,
за паралича забравих.
Все сера във захлас,
Херпес зостер имам аз..

„Кой нарисува тази трева“

Ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду… дууу

Моля кажете, не на шега,
как се напуших грозно с трева?
Пъстра,красива – казвайте как –
аз ли я пуших, ти или тя?

Вярно, познахте – в нашият град
ми се привиждат цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен –
друсан ще бъде нашият ден.

Гледайте всички – гъза ми голям
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца –
скрити до днеска в наще сърца.

Ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду… дууу
Моля кажете, не на шега,
кой я изпафка мойта трева
всички дечица, с червени очи –
кой ще ми каже-бройте до три.

Тази тревичка, смях и мечта-
но нека си кажем смърди на лайна
Ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду-ду ду-ду
ду-ду ду-ду ду… дууу